Промяната употреби и хърватския централен банкер заради еврото. Анатомия на манипулациите
Автор: Стефан Антонов, " Гласове " Следвайте ни в Телеграм
Презентация пред отрасловата парламентарна комисия в българското Народно заседание, брифинг за българските медиите, изявление за най-големия български агитатор на еврозоната, след което идва прибиране вкъщи. Това беше началото на седмичния график на Борис Вуйчич, шеф на Хърватската национална банка. Дали се е усетил използван, единствено Вуйчич си знае, само че като си дадем сметка за цялата структура от пропагандни изказвания, която се построи като логичен изводи от неговите думи.
Управителят на Българска народна банка Димитър Радев, Кирил Петков и Борис Вуйчич
НЯМА ИНФЛАЦИЯ е изказванието, което ръководителят на комисията Кирил Петков не спря да повтаря, както и колежката му Деница Симеонова. По време на съвещанието, и след него.
Да, през 2023 година, която е първата на страната в еврозоната инфлацията е единствено 8.4% при 10.7% в годината преди този момент. Това значи най-малко две неща. Първо, инфлационните резултати са изконсумирани още в миналата година по линия на упованията. Нова валута, превалутиране, закръгляния, дребни оперативни разноски като печатане на нови менюта, табелки и правене на програмен продукт – все аргументи цените да набъбнат. Отделно, с влизането в еврозоната Хърватското държавно управление приложи редица непазарни ограничения за ограничение на инфлацията. На трето място, надалеч по-притеснителна е онази инфлация, която заплашва да пристигна със забавяне в резултат от нарастването на паричното предложение и лесния достъп до заем. За нея би трябвало да изчакаме най-малко 5-7 години с цел да се прояви и оцени. За нея написа в разбора на Българска национална банка, за чието битие централната банка признава, само че отхвърля да го уточни като публична позиция. Странно за институция, която би трябвало да е аполитична, но…
УСТОЙЧИВИ НА КРИЗИ
Според Борис Вуйчич присъединяване в еврозоната прави страните доста по-устойчиви на рецесии, поради способността да се даде групов отговор с ресурсите на Европейския стабилизационен механизъм. Той беше основан през 2011 година и България отсрочи включването си в него, до момента в който не стане член на еврозоната поради капацитета на вноската, която се ангажираме да създадем при положение на потребност. По последни калкулации тя е към 13 милиарда лв.. Проблемът на тази „ взаимоспомагателна каса “ е, че България има задлъжнялост по отношение на Брутният вътрешен продукт от едвам 22%, до момента в който тази на еврозоната е 100% и е доста евентуално България да бъде донор за спасяването на надалеч по-богати страни, които не са имали бюджетна дисциплинираност в продължение на години.
Чест прави на Борис Вуйчич, че не отхвърли сходен риск. Той просто уточни, че по линия на еврофондовете получаваме много повече от евентуалната ни вноска, което значи, че даже и да се наложи да финансираме избавяне на Испания, Италия или друга страна, отново ще сме на плюс чисто като се вземат поради всички входящи и изходящи потоци. Срам за българските политици, които не вършат разлика сред това дали ще сме „ чисто на плюс “ или „ чисто на плюс със 13 милиарда лв. повече “. Съвсем обособена тематика е неправилното мислене да се съпоставят единствено входящи и изходящи парични потоци, без да се взимат поради други фактори като приключване на човешки капитал, да вземем за пример. Но това е отклоняване. Срам за медиите и политиците, които премълчават риска или го неглижират с лекост.
ЕВТИНО ФИНАНСИРАНЕ
Като главен триумф Вуйчич показва свиването на рисковата награда, която страната заплаща по заемите, които тегли и те излизат по-евтини спрямо теглените преди еврозоната. Това е рационален мотив, само че не би трябвало да се надценява, тъй като с уравновесени бюджети държавните управления може и да нямат потребност от финансиране. Обратно – да се слага цената на финансирането в центъра на постигнатото допуска, че ръководещата класа има разсипнически планове и упоритост да кара с пари на заем. Като настоящето ръководство на България, което към този момент трета година ни кара към недостиг от три % по отношение на Брутният вътрешен продукт. За страна като България лихвите са форма на наказване и работят отлично – в случай че пазарите надушат охлабване на дисциплината и завой към задлъжняване, мигновено биха оскъпили ресурса, който ни дават и това караше всички държавни управления преди тези на „ Промяната “ да преследват уравновесен бюджет.
Прахоснически държавни управления с достъп до на ниска цена заем водят до гръцки сюжет и предходната седмица Световната банка ни предизвести, че в случай че не променим нещо, след 20 години ще сме тройно по-задлъжнели като страна.
ДОХОДИТЕ ни имат причина да порастват и го вършат без да сме в еврозоната. В един от случаите, когато се обади Деница Симеонова, тя уточни растежа на приходите в Хърватска в първата година след приемането на еврото. Уважаема госпожо, Симеонова, погледнете с какви темпове са нарастнали приходите през предходната година у нас – тези от труд, които отразяват заплатите (+24 на 100 на годишна база), и ще видите, че за тези процеси нямат общо с въпроса каква валута употребява даден народ. При 18.1 на 100 напредък на общите приходи, което демонстрира, че точно заплатите движат замогването, причина не е еврозоната, а оскъдицата на човешки труд. И не е ясно по какъв начин замяната на лв. с евро ще реши този проблем.
ХЪРВАТИТЕ НЕ ОТХВЪРЛЯТ ЕВРОТО, до момента в който в България всички изследвания демонстрират, че обществото е срещу единната валута в болшинството си. Борис Вуйчич и дава като образец, че твърдите съперници на еврото са били под 20%, до момента в който у нас те са над 30%, а дружно с умерения песимизъм, съперниците на еврото в България надвишават половината от популацията, а някои изследвания сочат, че съперниците са даже две трети. Това е доста по-сериозен проблем, тъй като демонстрира отвод на политическата класа да се преценява се обществото, което я издига. Подмяната на волята е проблем, за който рядко става дума, само че в последна сметка демонстрира, че гласоподавателите може и да не значат нищо за избраниците си
ОТЛИЧНАТА подготовка оказа помощ на Хърватска да изкупи 60% от куните в обращение още преди страната да одобри еврото – в есенните месеци на 2022 година. Изграден е нов трезор във военна база, обезпечени са блиндирани коли, и всичко това в допълнение към къртовския труд да се актуализират софтуери, закони, подзаконови актове. Самата страна свива бюджетния си недостиг с 15 процентни пункта от 74% на 59%. Усилието приказва както за дисциплинираност, по този начин и за зрялост от страна на политическата класа в Хърватска.
Централният банкер на Хърватска се пазеше да не споделя неща, които не кореспондират с истината. Не свърза нарастването на директните задгранични вложения с приемането на еврото и уточни, че в случай че има подобен резултат, би трябвало да се изчака преди да бъде разгласен. Като цяло Борис Вуйчич се държа на висотата на позицията си, като единствената му неточност бе, че одобри да взе участие в маскарада, който П “родължаваме смяната “ му проведоха. Посрещнат като идващия избавител, Политическа партия се погрижи от самото начало да го третира като че ли има ореол и като цяло останаха правилни на чуждопоклоническата си процедура.
